H

8. СУ "Васил Левски"

Нашето училище
Училището ни е ОСМО,
Най-доброто на света!
Тук научих наш`то слово,
Как да смятам и чета!
      Екатерина Светецова – ІV б

Какво е тормоз?

Насилието е форма на агресивно поведение, което е умишлено, болезнено, (физическо и психическо) и/или заплашително и устойчиво (повтарящо се). Налице е разлика в силата (власт и господство).

Какво е тормоз?

Насилието е форма на агресивно поведение, което е умишлено, болезнено, (физическо и психическо) и/или заплашително и устойчиво (повтарящо се). Налице е разлика в силата (власт и господство).

Горната дефиниция включва следните критерии, които ще ви помогнат да определите, дали ученикът е обект на тормоз:

  • Действието трябва да е умишлено.
  • Действието трябва да бъде болезнено - физически или психически.
  • Действието е заплашително. Самите лични страхове вредят. Страховете са по отношение на личната безопасност.
  • Действието трябва да е проявено повече от веднъж. Въпреки, че според някои само едно болезнено събитие е достатъчно, за да се определи като тормоз.
  • Трябва да има неравнопоставеност в силата.

Какви са предупредителните признаци, че детето е обект на тормоз?

  • връща се вкъщи с необясними драскотини и натъртвания
  • често е уморено, раздразнено, плаче, липсва му апетит;
  • личните вещи (книги, пари, дрехи) често са "загубени", повредени или унищожени без обяснение
  • проявява тревожност, притеснение, страх и несигурност
  • внезапно спира да ходи на училище или избягва някои часове;
  • говори за избягване на определени области от училище
  • избира заообиколен път към училище или различни транспорт
  • спад в академичните постижения;
  • затруднена концентрация в час, лесно се разсейва
  • внезапна липса на интерес към училището, извънкласни дейности и събития
  • говори за отпадане от училище
  • внезапно предпочита компанията на възрастните
  • изглежда щастливо в събота и неделя, но нещастно и разсеяно или напрегнато през седмицата
  • плаче лесно или често, става емоционално объркано и има екстремни промени в настроението
  • вини себе си за проблеми или трудности; чувства се различно и неадекватно
  • честото боледува или симулура заболяване (главоболие, болки в стомаха и т.н.)
  • нощни кошмари и безсъние
  • внезапна промяна в поведението (нощно напикаване, напрегнатост, тикове)
  • страхува се от внезапни шумове, тъмно, физически контакт;
  • внезапно започва да заеква
  • прекалено загрижено е за личната си безопасност
  • казва, че не може да се защити
  • иска да носи защитни средства (нож, бухалка, пистолет)
  • често иска допълнително пари, като казва, че са за обяд или ученически пособия
  • подиграва се, става заядливо, отговаря
  • внезапна загуба на уважение към авторитетни фигури
  • изразява липса на доверие и незачитане на училищния персонал
  • изразява липса на самоконтрол и самочувствие
  • започва внезапно да тормози други ученици, братя и сестри, или деца в квартала
  • става прекалено агресивно, непокорно, и неразумно
  • внезапен интерес към филми, видео игри и книги с насилие
  • говори за бягство
  • говори за депресия
  • говори за или опити за самоубийство
  • себеувреждащо поведение (самонарязване, не се консумира храна, преяжда)
  • драстична промяна във външния вид

 Как да помогнете на вашето дете, ако е жертва на тормоз?

Много смелост е нужна на едно дете, за да сподели, че го тормозят. Щом е направило тази стъпка, то със сигурност се нуждае от помощта ви. Първата реакция на родителите често е да се поддадат на гнева и да се втурнат при директора да искат обяснения и сурово наказание за виновниците. Това обаче не е правилният път за решаване на проблема.

Ако разберете, че детето ви е обект на тормоз, постарайте се да следвате посочените три стъпки:

1. Говорете с детето.

2. Потърсете съдействие от училището.

3. Помогнете на детето си да даде отпор на тормоза. Как?

 Подробно говорете върху всеки аспект на проблема.

  • Вярвайте му.
  • Показвайте му, че го обичате и ви е грижа за това, което се
  • случва с него.
  • Не го критикувайте.
  • Изслушайте го.
  • Внимателно чуйте какво ви казва детето за тормоза.
  • Не обвинявайте детето си за това, което му се е случило.
  • Не игнорирайте и не омаловажавайте проблема.
  • Когато детето ви потърси за помощ, може и да не знаете как да
  • реагирате, какво да кажете и какво да направите.
  • Не го подтиквайте да отговаря на насилието с насилие
  • Покажете съпричастност..

 Родителите НЕ би трябвало:

  • да се ядосват и да се дразнят;
  • да убеждават детето, че това, което му се е случило, не е важно;
  • да обвиняват детето си или училището;
  • да отстъпват преди да разберат какво точно се е случило;
  • да търсят еднозначно решение.

 

Актуално