H

8. СУ "Васил Левски"

Нашето училище
Училището ни е ОСМО,
Най-доброто на света!
Тук научих наш`то слово,
Как да смятам и чета!
      Екатерина Светецова – ІV б

Родителите обикновено са първите, които откриват, че детето им има проблем с емоциите или поведението. И все пак, решението да потърси професионална помощ може да бъде трудно и болезнено за един родител.

Родителите обикновено са първите, които откриват, че детето им има проблем с емоциите или поведението. И все пак, решението да потърси професионална помощ може да бъде трудно и болезнено за един родител.

Първата стъпка е внимателно да се опитаме да поговорим с детето. Един честен разговор за чувствата често може да помогне. Родителите могат да изберат да се консултират педиатър, учители или други възрастни, които добре познават детето. Тези мерки могат да решат проблемите на детето и семейството.

Следват няколко знаци, които могат да покажат, че психологическата оценка може да е от полза за едно дете.

При по-малките деца:

  • Забелязване на спад в представянето в училище.
  • Слаб успех в училище, въпреки полаганите много усилия.
  • Много голяма част от притеснението или тревожността се показва чрез редовния отказ от ходене на училище/детска градина или от участие в дейности, които са нормални за възрастта.
  • Свръхактивност; нервничене; постоянно движение извън играта.
  • Устойчиви кошмари.
  • Устойчиво неподчинение или агресия (повече от 6 месеца) и провокативно противопоставяне на авторитетни фигури.
  • Чести необясними внезапни раздразнения.

При по-големи деца:

  • Изразена промяна в представянето в училище.
  • Неспособност за справяне със задачи и ежедневни дейности.
  • Значителни промени в съня и / или хранителните навици.
  • Много физически оплаквания.
  • Разиграване на сексуални сцени.
  • Устойчиво, продължително негативното настроение и отношение, често придружени от липса на апетит, проблеми със съня или мисли за смърт.
  • Злоупотреба с алкохол и / или наркотици.
  • Интензивен страх от затлъстяване обективна причина, отказ от хранене или ограничаване на яденето.
  • Устойчиви кошмари.
  • Заплахи за самонараняване или нараняване на други хора.
  • Самонараняване или деструктивно поведение, насочено към себе си.
  • Чести изблици на гняв, агресия.
  • Заплахи за бягство.
  • Агресивно или неагресивни последователно нарушаване на правата на другите; противопоставяне на авторитети, бягства от училище, кражби или вандализъм.
  • Необичайни мисли и чувства, необичайни поведения.

Ако проблемите продължават, въппреки усилията ви, е добре детето да бъде насочено към детко-юношески психолог или психиатър.

Актуално