Какво е най-правилно да предприемете?
Ако сте разбрали, че вашето дете е било обидено от някого в училище, каква ще бъде първата ви реакция? Вероятно, ще искате да го защитите и да накажете виновника. Но, струва ли си да се поддавате на този импулс? Как да постъпим в подобна ситуация: веднага да отидем в училището, при директора и да направим „разбор” на случилото се; да разговаряме насаме с учителя след часовете; сами да намерим виновника или просто да поговорим с детето си и никъде да не ходим?
В училището детето общува с връстниците си и е напълно вероятно там то да се сприятели с някои от тях, а с други да не се разбира. В класа, както и във всеки един колектив, малкият човек се сблъсква с конфликти, обиди, кавги. По този начин той се учи да намира общ език с връстниците си, да преодолява трудностите.
Как да разпознаем обидата?
Ако вашето дете често се връща от училище с потиснато настроение, със сълзи на очи, ако то е с ниска успеваемост, започва да губи личните си вещи, ако е станало по-необщително и чeсто се преструва на болно, за да не ходи на училище, вие трябва да намерите време за откровен разговор. Как да направите това?
Първо, помолете го да ви разкаже какво се е случило и какво мисли по този повод.
Второ, задължително го подкрепете с думите:”И с мен се е случвало подобно нещо”, „Разбирам, че си много разстроен”. Ако изслушате детето си и разберете, че и то има вина за случилото се, обяснете му, че не е постъпило по най-добрия начин и че неговите приятели вероятно сега продължават да са му обидени.
Разговор с учителя…
Някои майки и татковци, разбрали за честите конфликти на децата си с техните връстници, веднага тичат при класния ръководител или директора, сами търсят виновника и започват саморазправа. Какво се постига с това?
Прекалено активния родител се опитва да заплаши администрацията на училището, учителите; детето, поради излишната опека, се ползва с привилегии в класа: учителите избягват да му направят забележка, а съучениците му го заобикалят. В класа такъв ученик се оказва в изолация – всеки избягва да общува с такъв „заядливко”. Затова пък у дома той се чувства като „началник” и става неуправляем. Така че разбираемото майчинско желание за защита на детето може да изиграе лоша роля. Ето защо, всички майки, преди да се насочат към търсенето на справедливостта, трябва да се замислят за последствията. За детето е важна увереността, че родителите винаги го приемат и поддържат, а не тяхната прекалена опека.
Ако все пак сте решили, че на всяка цена трябва да разговаряте с учителя:
1.Попитайте детето си дали е съгласно с това. Ако то очаква от вас защита, не се замисляйте и проведете разговора.
2.Изяснете следното: иска ли детето неговите съученици да знаят за вашето посещение в училището. Ако не иска, задължително поговорете с учителя по този въпрос.
3.Бъдете деликатни по време на разговора с учителя. В разговора се постарайте да обсъждате конкретните факти и да разработите план за съвместните ви действия.
Подкрепяйте детето си!
Ако детето ви е обект на обиди, вие трябва да го подкрепите и ободрите. Ако съучениците му се присмиват на неговия външен вид, хигиена, заемете се с това. Ако причината за подигравките е дефект в речта, потърсете логопед, а ако детето е физически слабо, запишете го на някакъв спорт. Разберете, какви са неговите интереси, постарайте се да откриете всичките му способности. Ако то е започнало да се учи по-лошо или е изгубило интерес към учебния процес, предложете му помощта си при написването на домашните. Старайте се да не забелязвате неговите неуспехи и го хвалете по-често. Внушете му, че то не е по-лошо от другите деца, а в някои области дори ги превъзхожда. Нали само силната и уверена личност може да се радва на интересно и достойно обкръжение.
www.tiabg.com